Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2015 20:52 - Последните Българи
Автор: karaiwanow Категория: Лични дневници   
Прочетен: 248 Коментари: 0 Гласове:
0



До вчера бях един от онези късметлии, които на 32 годишна възраст имат трима от възможни четирима живи баби и дядовци. Днес вече са двама - баба ми Тодорка си отиде. Буцата в гърлото за последно беше там преди 18 години, когато дядо ми, на когото съм кръстен получи инсулт и след няколко дни в интензивното също си отиде. Бяха много добри и комфортни 18 години... до днес.

Тази буца... хваща те и не пуска. Сякаш се храни от мъката ти и само чака да преглътнеш за да потекат сълзите. А нали уж мъжете не плачат, не върви да цивриш като ученичка...

А баба... 

Нямаше да пиша тези редове, ако не беше специална. По-възрастните от мен си спомнят онзи специален сорт хора, които са родени преди комунизма, които са преживели световни войни, мизерия, бедност, разруха и въпреки всичко са останали човеци.

Онзи специален сорт хора, които са прекарали целия си живот в къртовски труд, дали са мило и драго да имат децата им какво да ядат, нямали са, нямали са нищо, строили са домовете си камък по камък, но въпреки всичко са останали човеци.

Онзи специален сорт хора, които през целия си живот не са получили нищо даром, но въпреки това са благодарили на Господ и при всяка възможност са ходели на църква и са се кръстили и са се молели за доброто на ближните си. 

Онзи специален сорт хора, които не се изкушавали да присвоят чуждото, не защото изкушението го е нямало, а защото "онзи горе вижда" и защото ... "какво ще си кажат хората".

Баба беше много обикновена и безкрайно скромна жена. Преди да се пенсионира ковеше щайги в Булгарплод, рядко излизаше от село, гледаше кокошки, готвеше по 2 пъти на ден на дядо ми и се грижеше за цялата домакинска работа. Съвсем съвсем обикновена жена.

Но точно затова ми липсва толкова много. Очарованието на непресторените ѝ добродетели винаги ме е карало да се чудя как така аз се ядосвам, критикувам, викам, псувам, правя какво ли не, а тази клета женица цял живот не се оплака от нищо. Цял живот посреща препятствие след препятствие и въпреки всяка трудност стискаше зъби и никога не се оплака.

Има нещо толкова искрено в тези хора. В големите градове, където повечето от нас живеят, това качество отдавна е изчезнало. Така наречените граждани сме свикнали да мислим само за себе си. За нас хората на село са ограничени окаляни животновъди, дори се обиждаме на "селянин", но колко грешим само...

Липсва ми обикновения Български селянин. Липсва ми страхотно. Защото това са последните Българи изобщо. Искам всички да са като баба ми. Скромни, смирени, добри, трудолюбиви. Само, че Българите сме станали арогантни, мързеливи и алчни. На запад Българин е синоним за крадец и моженик, защото последните Българи си отиват с поколението на баба ми.

Почивай в мир, бабо. Ти свърши много работа на този свят, сигурен съм, че и на другия ще е така.


Тагове:   българи,   баба,


Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: karaiwanow
Категория: Технологии
Прочетен: 1977
Постинги: 2
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031